4 nov 2006, 22:31
Спомени в дъжда
Помниш ли целувките,
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави
или излъга ме ,че ме обикна,
нима искреността далече си остави
или от мене някак си отвикна?
Бях в ръцете ти дете,
с любовта си тъй ме укроти,
че тигърчето станало момче
искаше с гласът ти да заспи.
Звездичките блещукаха в очите ти,
бе така красива под луната,
Унасях се,изгубен във косите ти,
сънувах как преплетени сме във листата.
Събудих се от капки дъжд в ръката,
надвесен над прозореца отворен,
дори смелост нямах да скоча към земята,
а стисках листите от стихове отровен.
Направих всичко от сърцето,
казах всичко от любов,
но обичта ти се разми,
на дъното отведе ме в морето,
съня прободе ме,
нима със тебе бях така жесток?
Не искам да ми отговаряш вече,
въпросите излишни станаха отдавна.
Помня те,обичах те,
но сърце ми е от твоето далече,
дори виновно погледа ми те отбягва.
Пътя раздели ни се завинаги,
сълзи изплакани ме гонят само във нощта.
Последният ни миг със тебе спомням си
и чакам да отмине на прозореца дъжда...
в прегръдките топяхме се почти,
помниш ли вкуса на устните,
които шепнеха ти:"остани"?
Нима вече ме забрави
или излъга ме ,че ме обикна,
нима искреността далече си остави
или от мене някак си отвикна?
Бях в ръцете ти дете,
с любовта си тъй ме укроти,
че тигърчето станало момче
искаше с гласът ти да заспи.
Звездичките блещукаха в очите ти,
бе така красива под луната,
Унасях се,изгубен във косите ти,
сънувах как преплетени сме във листата.
Събудих се от капки дъжд в ръката,
надвесен над прозореца отворен,
дори смелост нямах да скоча към земята,
а стисках листите от стихове отровен.
Направих всичко от сърцето,
казах всичко от любов,
но обичта ти се разми,
на дъното отведе ме в морето,
съня прободе ме,
нима със тебе бях така жесток?
Не искам да ми отговаряш вече,
въпросите излишни станаха отдавна.
Помня те,обичах те,
но сърце ми е от твоето далече,
дори виновно погледа ми те отбягва.
Пътя раздели ни се завинаги,
сълзи изплакани ме гонят само във нощта.
Последният ни миг със тебе спомням си
и чакам да отмине на прозореца дъжда...
© Христо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Много е хубаво
Ама искам да те питам-преживял ли си това за което си писал в стихотворението си?Аз много уважавам хората които пишат такива хубави и истински неща и някога наистина бих искала да мога да и аз да напиша нещо........ -
Хареса ми!
-
Много болка
Но хубав стих Поздрави! -
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Трябва да знаеш,че във всеки се крие по един поет,наранен или щастлив...е почти във всеки