Изливам душата в стиха си,
а болка от него струи,
докосвам те само в съня си
и спомени търся в звезди.
Над нощите тъжни да греят,
останали с мен до зори,
живота и твой да огреят,
когато на теб дотежи.
Тогава търси ги във мрака,
далечните наши звезди...
Небето със мене заплака,
когато отиде си ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Касабова Todos los derechos reservados
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
