Спомените от Безкрая

Помниш ли как с тебе, двама,

бяхме на брега скалист,

а под нас - бе Океана –

луднал с вятър поривист...

Бях решил, че в тази вечер,

нещо трябва да простим.

И дошло е време вече:

спомени да споделим!...

Но опомних се, че имам

много повече от тях –

тайно в паметта ми скрити

и в Безкрая, дето бях...

И не бих делил за нищо

на света, там, изживян

спомен – даже в пепелище,

днес, да е останал сам!...

Ти, съм убеден, че също

имаш спомени „на склад“,

как да те упрекна – всъщност,

аз живях като номад!...

А от старите моряци,

бях научил, че „неща́“ -

мамещи, като маяци,

си остават във нощта...

... Залезът, разлял боите

фантастични с вечерта –

беше се допрял с вълните.. 

в хоризонтната черта.

Исках аз да ти докажа,

че не свършва там Светъ́т,

а „оттатък“ има даже

и жени във всеки кът!...

И да разбереш самата,

че в живота на моряк –

илюзорна е чертата,

няма ли след нея бряг!...

Вятърът изви, тъй сякаш

страдаше от самота́ –

знаех: няма да дочакаш

да се върна у дома́...

Спомените в тази вечер...

ни делят с невидим ров,

а Безкраят е далече

–имаш ли дот́ам любов?...

... За това, Прекрасна моя,

три́жди скъпа ми, Жена,

вслушай се сега в прибоя

и в поредната вълна́...

Да повярваш се опитай,

може би... на тях поне́,

че морякът и да скита -

помни: родното море,

от което тръгна някога

и след призрачни мечти,

и Жената не заплакала

с глас, но с плачещи очи...

Може те да ти разкажат -

как в живота на моряк...

има лош късмет, че даже

в дълги дни не вижда бряг!...

Спомените от Безкрая,

трудно бих делил сега –

и защо ти е да знаеш

за жените по брега!...

... Имаше крайбрежни кръчми,

бяха те примамващ фар

за моряка – неотлъчно

ли в Стихии е живял...

В тях не свършваше се ро́ма

и безкрай бе любовта...

А Жени и без корона –

бяха царствени в страстта!...

Любовта, дори платена,

за моряка бе съдба –

във Безкрая споделена,

откровено във страстта!...

... А живял ли си на Бурята

във Окото дни наред

и си оцелял – е чудо... 

... И проблясва фар отпред!...

Бързаш към брега и слизаш

(а след думите към Бог!)

търсиш кръчма нейде близо

от стихиите в амо́к!...

... В Откровеността (аз зная!)

Споменът е  феномен,

просто тези от Безкрая:

– трябва да са само  в мен!...

16.04.2020.