17.04.2020 г., 10:37

Спомените

549 0 0

 

Спомените от Безкрая

 

Помниш ли как с тебе, двама,

бяхме на брега скалист,

а под нас - бе Океана –

луднал с вятър поривист...

 

Бях решил, че в тази вечер,

нещо трябва да простим.

И дошло е време вече:

спомени да споделим!...

 

Но опомних се, че имам

много повече от тях –

тайно в паметта ми скрити

и в Безкрая, дето бях...

 

И не бих делил за нищо

на света, там, изживян

спомен – даже в пепелище,

днес, да е останал сам!...

 

Ти, съм убеден, че също

имаш спомени „на склад“,

как да те упрекна – всъщност,

аз живях като номад!...

 

А от старите моряци,

бях научил, че „неща́“ -

мамещи, като маяци,

си остават във нощта...

 

... Залезът, разлял боите

фантастични с вечерта –

беше се допрял с вълните.. 

в хоризонтната черта.

 

Исках аз да ти докажа,

че не свършва там Светъ́т,

а „оттатък“ има даже

и жени във всеки кът!...

 

И да разбереш самата,

че в живота на моряк –

илюзорна е чертата,

няма ли след нея бряг!...

 

Вятърът изви, тъй сякаш

страдаше от самота́ –

знаех: няма да дочакаш

да се върна у дома́...

 

Спомените в тази вечер...

ни делят с невидим ров,

а Безкраят е далече

–имаш ли дот́ам любов?...

 

... За това, Прекрасна моя,

три́жди скъпа ми, Жена,

вслушай се сега в прибоя

и в поредната вълна́...

 

Да повярваш се опитай,

може би... на тях поне́,

че морякът и да скита -

помни: родното море,

 

от което тръгна някога

и след призрачни мечти,

и Жената не заплакала

с глас, но с плачещи очи...

 

Може те да ти разкажат -

как в живота на моряк...

има лош късмет, че даже

в дълги дни не вижда бряг!...

 

Спомените от Безкрая,

трудно бих делил сега –

и защо ти е да знаеш

за жените по брега!...

 

... Имаше крайбрежни кръчми,

бяха те примамващ фар

за моряка – неотлъчно

ли в Стихии е живял...

 

В тях не свършваше се ро́ма

и безкрай бе любовта...

А Жени и без корона –

бяха царствени в страстта!...

 

Любовта, дори платена,

за моряка бе съдба –

във Безкрая споделена,

откровено във страстта!...

 

... А живял ли си на Бурята

във Окото дни наред

и си оцелял – е чудо... 

... И проблясва фар отпред!...

 

Бързаш към брега и слизаш

след думите към Бог!)

търсиш кръчма нейде близо

от стихиите в амо́к!...

 

... В Откровеността (аз зная!)

Споменът е  феномен,

просто тези от Безкрая:

– трябва да са само  в мен!...

 

16.04.2020.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...