Спомените от Безкрая
Помниш ли как с тебе, двама,
бяхме на брега скалист,
а под нас - бе Океана –
луднал с вятър поривист...
Бях решил, че в тази вечер,
нещо трябва да простим.
И дошло е време вече:
спомени да споделим!...
Но опомних се, че имам
много повече от тях –
тайно в паметта ми скрити
и в Безкрая, дето бях...
И не бих делил за нищо
на света, там, изживян
спомен – даже в пепелище,
днес, да е останал сам!...
Ти, съм убеден, че също
имаш спомени „на склад“,
как да те упрекна – всъщност,
аз живях като номад!...
А от старите моряци,
бях научил, че „неща́“ -
мамещи, като маяци,
си остават във нощта...
... Залезът, разлял боите
фантастични с вечерта –
беше се допрял с вълните..
в хоризонтната черта.
Исках аз да ти докажа,
че не свършва там Светъ́т,
а „оттатък“ има даже
и жени във всеки кът!...
И да разбереш самата,
че в живота на моряк –
илюзорна е чертата,
няма ли след нея бряг!...
Вятърът изви, тъй сякаш
страдаше от самота́ –
знаех: няма да дочакаш
да се върна у дома́...
Спомените в тази вечер...
ни делят с невидим ров,
а Безкраят е далече
–имаш ли дот́ам любов?...
... За това, Прекрасна моя,
три́жди скъпа ми, Жена,
вслушай се сега в прибоя
и в поредната вълна́...
Да повярваш се опитай,
може би... на тях поне́,
че морякът и да скита -
помни: родното море,
от което тръгна някога
и след призрачни мечти,
и Жената не заплакала
с глас, но с плачещи очи...
Може те да ти разкажат -
как в живота на моряк...
има лош късмет, че даже
в дълги дни не вижда бряг!...
Спомените от Безкрая,
трудно бих делил сега –
и защо ти е да знаеш
за жените по брега!...
... Имаше крайбрежни кръчми,
бяха те примамващ фар
за моряка – неотлъчно
ли в Стихии е живял...
В тях не свършваше се ро́ма
и безкрай бе любовта...
А Жени и без корона –
бяха царствени в страстта!...
Любовта, дори платена,
за моряка бе съдба –
във Безкрая споделена,
откровено във страстта!...
... А живял ли си на Бурята
във Окото дни наред
и си оцелял – е чудо...
... И проблясва фар отпред!...
Бързаш към брега и слизаш
(а след думите към Бог!)
търсиш кръчма нейде близо
от стихиите в амо́к!...
... В Откровеността (аз зная!)
Споменът е феномен,
просто тези от Безкрая:
– трябва да са само в мен!...
16.04.2020.
© Коста Качев Всички права запазени