9 oct 2016, 16:49

Спомените не спят 

  Poesía
453 0 1

Оставих и спомените да върлуват,

нощем съня да обсипват с тревога,

сълзите сурово лицето да милуват,

а пък очите мокри да горят в огън.

 

Събужда и тишината носталгична,

измежду четирите стени стои едно

усамотено същество, но безлично,

безсънно, в тъмнината като петно.

 

Луната сребърна отдавна вече спи,

спомените незаспали плачат тихо,

в стаята индивидът на глас крещи,

но отговорът е собственото му ехо.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Познато ми е чувството...Усетих те близък до моите възприятия.
Propuestas
: ??:??