8 nov 2020, 1:28

Спомените топлят ни в сърцето...

  Poesía
1.3K 3 5

Молете се за своите души,

защото кретат още по земята.

Макар отвътре силно да „кърви“

за близките, поели в небесата.

 

Цветя и свещ, вино́ и тишина,

в която болката крещи гръмовно.

На Господ ние всички сме чеда,

на царството му свято, безлъжовно.

 

Смирете се, вземете дъх и взор

нагоре отправете – там, където

се слива тоя свят със друг ведно.

А спомените топлят във сърцето!

 

7.11.2020, Задушница е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...