8 nov 2020, 1:28

Спомените топлят ни в сърцето...

  Poesía
1.3K 3 5

Молете се за своите души,

защото кретат още по земята.

Макар отвътре силно да „кърви“

за близките, поели в небесата.

 

Цветя и свещ, вино́ и тишина,

в която болката крещи гръмовно.

На Господ ние всички сме чеда,

на царството му свято, безлъжовно.

 

Смирете се, вземете дъх и взор

нагоре отправете – там, където

се слива тоя свят със друг ведно.

А спомените топлят във сърцето!

 

7.11.2020, Задушница е!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...