Спомените топлят ни в сърцето...
Молете се за своите души,
защото кретат още по земята.
Макар отвътре силно да „кърви“
за близките, поели в небесата.
Цветя и свещ, вино́ и тишина,
в която болката крещи гръмовно.
На Господ ние всички сме чеда,
на царството му свято, безлъжовно.
Смирете се, вземете дъх и взор
нагоре отправете – там, където
се слива тоя свят със друг ведно.
А спомените топлят във сърцето!
7.11.2020, Задушница е!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
