13 may 2005, 19:56

Споменът 

  Poesía
759 0 4
 

Но аз погълнах всичките ти вечери

и в пламъка на восъчната свещ

оставих да гори едничък спомен

за шепотът ти тъй горещ...

 

Но аз откраднах всичките ти залези.

И пламъка на мрака претворих

в една любов, в която няма белези

от спомена, когото изгорих...

 

Но аз изтрих следите от очакване

и ето ме – престъпна, но добра.

Молитвите, стопени във оплакване

угаснаха в последната искра на спомена.

 

Завръщам се –

престъпна, но добра

там, откъдето бях изгонена.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??