Споменът

Трудно може той да се забрави,
трудно ще да се пребориш с туй, което прави,
трудни дните ти ще прави, тъй като от него са болнави,
трудно ще успееш в идеите си да се върнеш,
трудно за туй, че със споменът живота си ще преобърнеш,

лукав е той като вълк или като лисица,
лукав и като хищна птица,
прелита могъщо закриващ небесата,
от споменът тежък побелява ти косата,
ала той е този, който учи те да се справяш със нещата,

ето знай, вече, драги ми човече,
ето знай, че в сърцето споменът ухай,
твоят спомен бурен, кат последен самурай,
слънцето над него, пада на колене,
и споменът отново гледа, капчица поне, от теб да вземе,

трудна е победата страшна,
когато радостта, зарад спомена е прашна,
тъгата тъй дълбоко, в душата ти насажда,
постоянно кара я да се подклажда,
защото така знанието, от опит да се поражда,

Споменът е нашият герой,
той е вечният каубой,
той дръзко ще те възпитава
и жестоко ще те изпитава,
като все във ситуации тежки сърце ще остава.