dinko1963 (Динко)
92 446
12 nov 2013, 18:27

Споменът скрит 

  Poesía » Filosófica
489 0 3

СПОМЕНЪТ СКРИТ

 

Пред мене пак е листът бял –

И с молив в дясната ръка,

Аз сядам, спомен преживял,

В стиха си да го изрека.

 

Но той стои си, в мен заключен,

Не иска да се появи.

Пак правя опит злополучен,

Но безуспешен е, уви!

 

Отново пробвам – все не става,

Решен съм, дързък, упорит:

Как близко съм до глътка слава!

Но бяга споменът ми скрит.

 

И листът бял, по-бял блести:

Какво, къде ли съм сгрешил!

Ще търся! В моите мечти

Ще дойде друг: по-нов и мил!

 

27.Х.13

© Динко Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз сигурно не го разбрах този стих, но въобще не го свързвам с писането...Много тъжен стих, човек не трябва да държи всичко в себе си... Много ми допадна, разбрах си го както на мен ми говори
  • И при мен се е случвало...но търся! Хубав стих и послание! Поздрав Динко!
  • Прекрасен стих!Макар и споменът ти да се е "заключил", ти си успял да откриеш друга ценна мисъл и да я превърнеш в стих!Един мой професор обича да казва, че за поета/ писателя няма нищо по-страшно и ужасяващо от празния лист, както за художника няма по-зловещо нещо от бездната на бялото платно. Ключът е в това да драснеш, тогава мислите, спомените, въображението ти- всичко изтича! Поздрави!
Propuestas
: ??:??