Споменът скрит

Поезия » Философска

617 0 3

СПОМЕНЪТ СКРИТ

Пред мене пак е листът бял –

И с молив в дясната ръка,

Аз сядам, спомен преживял,

В стиха си да го изрека.

Но той стои си, в мен заключен,

Не иска да се появи.

Пак правя опит злополучен,

Но безуспешен е, уви!

Отново пробвам – все не става,

Решен съм, дързък, упорит:

Как близко съм до глътка слава!

Но бяга споменът ми скрит.

И листът бял, по-бял блести:

Какво, къде ли съм сгрешил!

Ще търся! В моите мечти

Ще дойде друг: по-нов и мил!

27.Х.13

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

manipuliram (Манипулирам)

Аз сигурно не го разбрах този стих, но въобще не го свързвам с писането...Много тъжен стих, човек не трябва да държи всичко в себе си... Много ми допадна, разбрах си го както на мен ми говори

2013-11-15T13:06:02+02:00
Sanvali (Санвали)

И при мен се е случвало...но търся! Хубав стих и послание! Поздрав Динко!

2013-11-15T09:24:13+02:00
poem_lady (Фери)

Прекрасен стих!Макар и споменът ти да се е "заключил", ти си успял да откриеш друга ценна мисъл и да я превърнеш в стих!Един мой професор обича да казва, че за поета/ писателя няма нищо по-страшно и ужасяващо от празния лист, както за художника няма по-зловещо нещо от бездната на бялото платно. Ключът е в това да драснеш, тогава мислите, спомените, въображението ти- всичко изтича! Поздрави!

2013-11-13T09:42:27+02:00