Споменът скрит
СПОМЕНЪТ СКРИТ
Пред мене пак е листът бял –
И с молив в дясната ръка,
Аз сядам, спомен преживял,
В стиха си да го изрека.
Но той стои си, в мен заключен,
Не иска да се появи.
Пак правя опит злополучен,
Но безуспешен е, уви!
Отново пробвам – все не става,
Решен съм, дързък, упорит:
Как близко съм до глътка слава!
Но бяга споменът ми скрит.
И листът бял, по-бял блести:
Какво, къде ли съм сгрешил!
Ще търся! В моите мечти
Ще дойде друг: по-нов и мил!
27.Х.13
© Динко All rights reserved.
