Спомняш ли си, първият път?
Спомняш ли си, златният пясък?
Течеше нещо от мен,
но не и кръв...
Усещах,
усещах блясък...
Две души изгубени,
в свят необятен..
Две души влюбени,
мила след теб не съм прозрачен...
Целувай ме,
целувай всичко,
всичките ми рани,
всичките ми болки
лекуваш,
лекуваш добре...
С твоята усмивка се преродих,
в твоята усмивка се влюбих.
За мен си цяла светиня,
в очите ти виждам богиня...
Искам само да седиш,
да ме целуваш по челото.
Тъмно е в сърцето знам,
но заедно може да пребъдем!
Стой и ме целувай,
покажи ми де е светло,
заедно с теб,
ада да преборим!
Две души са по-добре от една,
какво ни трябва повече сега?
Чаша уиски с две три бучки лед...
И твоите две очи да гледат мен!
© Живко Гадев Todos los derechos reservados