6 jun 2006, 17:50

Спомняш ли си?

  Poesía
869 0 3
     СПОМНЯШ ЛИ СИ??? 
     Спомняш ли си първото "здравей",
     изречено от твойте нежни усни?
     Спомяш ли си първата прегръдка
     изпалнена с толкова топлина?
     Спомняш ли си как вървяхме заедно,
     хванати за ръце,
     близо един до друг?
     Спомняш ли си първата целувка
     между теб и мен 
     и колко вълнуваща беше тя?
     Спомняш ли си как след всяка среща се разделяхме,
     с погледи, изпълнени с болка и тъга,
     с очакване, кога отново ще се видим?
     Спомяш ли си как се обичахме
     и си споделяхме случващото ни се през дните,
     когато не сме заедно?
     Спомняш ли си как мечтахме?
     Спомняш ли си, когато гледахме луната, звездите
     и как се спуска мрака?
     Спомняш ли си всичко това,
     което остава само една прекрасна мечта 
     в нашите две, изпалнени с топлина сърца,
     отново да се случи всичко това?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Антонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...