Jun 6, 2006, 5:50 PM

Спомняш ли си?

  Poetry
866 0 3
     СПОМНЯШ ЛИ СИ??? 
     Спомняш ли си първото "здравей",
     изречено от твойте нежни усни?
     Спомяш ли си първата прегръдка
     изпалнена с толкова топлина?
     Спомняш ли си как вървяхме заедно,
     хванати за ръце,
     близо един до друг?
     Спомняш ли си първата целувка
     между теб и мен 
     и колко вълнуваща беше тя?
     Спомняш ли си как след всяка среща се разделяхме,
     с погледи, изпълнени с болка и тъга,
     с очакване, кога отново ще се видим?
     Спомяш ли си как се обичахме
     и си споделяхме случващото ни се през дните,
     когато не сме заедно?
     Спомняш ли си как мечтахме?
     Спомняш ли си, когато гледахме луната, звездите
     и как се спуска мрака?
     Спомняш ли си всичко това,
     което остава само една прекрасна мечта 
     в нашите две, изпалнени с топлина сърца,
     отново да се случи всичко това?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Антонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...