6.06.2006 г., 17:50

Спомняш ли си?

867 0 3
     СПОМНЯШ ЛИ СИ??? 
     Спомняш ли си първото "здравей",
     изречено от твойте нежни усни?
     Спомяш ли си първата прегръдка
     изпалнена с толкова топлина?
     Спомняш ли си как вървяхме заедно,
     хванати за ръце,
     близо един до друг?
     Спомняш ли си първата целувка
     между теб и мен 
     и колко вълнуваща беше тя?
     Спомняш ли си как след всяка среща се разделяхме,
     с погледи, изпълнени с болка и тъга,
     с очакване, кога отново ще се видим?
     Спомяш ли си как се обичахме
     и си споделяхме случващото ни се през дните,
     когато не сме заедно?
     Спомняш ли си как мечтахме?
     Спомняш ли си, когато гледахме луната, звездите
     и как се спуска мрака?
     Спомняш ли си всичко това,
     което остава само една прекрасна мечта 
     в нашите две, изпалнени с топлина сърца,
     отново да се случи всичко това?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...