Спонтанна обич
Залепяше ми погледът в очите ти,
пристъпи ти към мен... направих път
и бях щастлив да проследя чертите,
с извивката на голата ти плът..
И ти усети моята възбуда,
обърна се... така и аз предричах,
и каза, че аз трябва да съм луд,
но именно си лудите обичала.
А очите ми изтекоха от щастие,
ушите ми заглъхнаха от шумове,
устата ми обсипаха те с ласки,
а сърцето ми бе като златно руно.
И ръцете ми докосваха те... нежно,
а тялото ти - исках го неистово
и връзката ни, крехка като прежда,
завързах с още мрежи, с още истини...
Но с пръст руших по устните ти гланца,
сред клеи и брези над теб надвесен,
с езика си целувах те във танц -
във танц със най-красивата принцеса...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Димчев Todos los derechos reservados
пробвай да го оправиш ако искаш, мисля че стихът ти го заслужава 
