22 ago 2008, 7:17

Спонтанно 

  Poesía » De amor
846 0 6
Река ли си или море безбрежно,
разливаш се във моя поглед...
Навсякъде аз виждам твойто отражение,
оставам там за миг безвремие...
Гласът ти е във всеки звук, а вместо
тебе тишината проговаря...
И ароматът ти от вятъра донесен,
приспива ме в прегръдката уханна...
Докосваш ме с трепереща ръка,
родила се от нежността на хиляди цветя...
Прегръщаш ме, сърцето ти е тъй горещо,
разпалено от пламъците на нощта...
Целуваш ме, а устните ти парят,
пожарът в теб и тях не пощади...
Събуждам се, оставаш във съня ми,
създадена от мойта самота...

 

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Река ли си....от мойта самота...

    Много харесах, браво
  • Аз оставам без думи като чета твои стихове...просто са страшно въздействащи!
  • "Събуждам се, оставаш във съня ми,
    създадена от мойта самота..."
    Пишеш прекрасни стихове! Талант!
    Като затвори очи човек, може да си го представи. Прекрасно!
  • прекрасно...докосващо...с обич...
  • "Събуждам се, оставаш във съня ми,
    създадена от мойта самота..."

    Един ден ще се събудиш и тя ще е там...
    Красив стих, хареса ми!
  • Радвам се,че първият коментар ще е моя.Прекрасен стих!Красив,приказен и много въздействащ!
Propuestas
: ??:??