Спонтанно
Река ли си или море безбрежно,
разливаш се във моя поглед...
Навсякъде аз виждам твойто отражение,
оставам там за миг безвремие...
Гласът ти е във всеки звук, а вместо
тебе тишината проговаря...
И ароматът ти от вятъра донесен,
приспива ме в прегръдката уханна...
Докосваш ме с трепереща ръка,
родила се от нежността на хиляди цветя...
Прегръщаш ме, сърцето ти е тъй горещо,
разпалено от пламъците на нощта...
Целуваш ме, а устните ти парят,
пожарът в теб и тях не пощади...
Събуждам се, оставаш във съня ми,
създадена от мойта самота...
разливаш се във моя поглед...
Навсякъде аз виждам твойто отражение,
оставам там за миг безвремие...
Гласът ти е във всеки звук, а вместо
тебе тишината проговаря...
И ароматът ти от вятъра донесен,
приспива ме в прегръдката уханна...
Докосваш ме с трепереща ръка,
родила се от нежността на хиляди цветя...
Прегръщаш ме, сърцето ти е тъй горещо,
разпалено от пламъците на нощта...
Целуваш ме, а устните ти парят,
пожарът в теб и тях не пощади...
Събуждам се, оставаш във съня ми,
създадена от мойта самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Всички права запазени
