Според мен
Според мен
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите.
Сезоните са си сезони, но всички до един
играят си на смелост в боровите клони.
Обичат да се люшкат волно, безразсъдно -
каквото и да правят, правят го от съмнало до съмнало.
Но ти ме питаш за дъжда на своите представи.
Повярвай ми, не мога да те утеша.
Животът сам ще го направи.
(Ще тръгвам! Виж - Неделята заплака
за радостта на пролетния ден.
Ръми над птиците, а те бърборят сред клонака.
Дали обсъждат теб, или крещят на мен?”)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
Вили, Благодаря ти! 
