31 мар. 2011 г., 22:20

Според мен

839 0 20

Според мен


Противно на приетите представи,

целувах дъждове сред горските дъбрави. 


Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах 

им дъгите,  и често се усмихвах на мъглите.

 

Сезоните са си сезони, но всички до един

играят си на смелост  в  боровите клони. 


Обичат да се люшкат волно, безразсъдно -

каквото и да правят, правят го от съмнало до съмнало.

 

Но ти ме питаш за дъжда на своите представи.

Повярвай ми, не мога да те утеша. 

Животът сам ще го направи.


(Ще тръгвам! Виж - Неделята заплака 

за радостта на пролетния ден.

Ръми над птиците, а те бърборят сред клонака.

Дали обсъждат теб, или крещят на мен?”)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...