31.03.2011 г., 22:20

Според мен

836 0 20

Според мен


Противно на приетите представи,

целувах дъждове сред горските дъбрави. 


Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах 

им дъгите,  и често се усмихвах на мъглите.

 

Сезоните са си сезони, но всички до един

играят си на смелост  в  боровите клони. 


Обичат да се люшкат волно, безразсъдно -

каквото и да правят, правят го от съмнало до съмнало.

 

Но ти ме питаш за дъжда на своите представи.

Повярвай ми, не мога да те утеша. 

Животът сам ще го направи.


(Ще тръгвам! Виж - Неделята заплака 

за радостта на пролетния ден.

Ръми над птиците, а те бърборят сред клонака.

Дали обсъждат теб, или крещят на мен?”)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...