6 nov 2011, 22:19

Способности

  Poesía » Otra
959 0 2

В дланта си силна мога

света да преоткрия,

ще стисна и юмруче

за още малко сила,

а когато го разтворя,

ще разцъфне като роза

и няма да съм с другите –

разлята, сива проза.

 

С главата си ще стигна

отвъд безброй планети

и няма да изгарям

от парещи комети,

че с мислите си мога

да бъда без пространство

и времето да скрия

в малкото си тайнство.

 

С очите си ще давя

пустинята гореща,

вълните във морето

ще запаля като свещи…

 

Да можех, бих изпила

на злото всяка глътка,

светът да преоткрие

добрата ми прегръдка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...