6 nov 2011, 22:19

Способности

  Poesía » Otra
957 0 2

В дланта си силна мога

света да преоткрия,

ще стисна и юмруче

за още малко сила,

а когато го разтворя,

ще разцъфне като роза

и няма да съм с другите –

разлята, сива проза.

 

С главата си ще стигна

отвъд безброй планети

и няма да изгарям

от парещи комети,

че с мислите си мога

да бъда без пространство

и времето да скрия

в малкото си тайнство.

 

С очите си ще давя

пустинята гореща,

вълните във морето

ще запаля като свещи…

 

Да можех, бих изпила

на злото всяка глътка,

светът да преоткрие

добрата ми прегръдка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Адриана Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...