6.11.2011 г., 22:19

Способности

955 0 2

В дланта си силна мога

света да преоткрия,

ще стисна и юмруче

за още малко сила,

а когато го разтворя,

ще разцъфне като роза

и няма да съм с другите –

разлята, сива проза.

 

С главата си ще стигна

отвъд безброй планети

и няма да изгарям

от парещи комети,

че с мислите си мога

да бъда без пространство

и времето да скрия

в малкото си тайнство.

 

С очите си ще давя

пустинята гореща,

вълните във морето

ще запаля като свещи…

 

Да можех, бих изпила

на злото всяка глътка,

светът да преоткрие

добрата ми прегръдка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...