6.11.2011 г., 22:19

Способности

960 0 2

В дланта си силна мога

света да преоткрия,

ще стисна и юмруче

за още малко сила,

а когато го разтворя,

ще разцъфне като роза

и няма да съм с другите –

разлята, сива проза.

 

С главата си ще стигна

отвъд безброй планети

и няма да изгарям

от парещи комети,

че с мислите си мога

да бъда без пространство

и времето да скрия

в малкото си тайнство.

 

С очите си ще давя

пустинята гореща,

вълните във морето

ще запаля като свещи…

 

Да можех, бих изпила

на злото всяка глътка,

светът да преоткрие

добрата ми прегръдка.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...