В дланта си силна мога
света да преоткрия,
ще стисна и юмруче
за още малко сила,
а когато го разтворя,
ще разцъфне като роза
и няма да съм с другите –
разлята, сива проза.
С главата си ще стигна
отвъд безброй планети
и няма да изгарям
от парещи комети,
че с мислите си мога
да бъда без пространство
и времето да скрия
в малкото си тайнство.
С очите си ще давя
пустинята гореща,
вълните във морето
ще запаля като свещи…
Да можех, бих изпила
на злото всяка глътка,
светът да преоткрие
добрата ми прегръдка.
© Адриана Стефанова Всички права запазени