Nov 6, 2011, 10:19 PM

Способности

  Poetry » Other
956 0 2

В дланта си силна мога

света да преоткрия,

ще стисна и юмруче

за още малко сила,

а когато го разтворя,

ще разцъфне като роза

и няма да съм с другите –

разлята, сива проза.

 

С главата си ще стигна

отвъд безброй планети

и няма да изгарям

от парещи комети,

че с мислите си мога

да бъда без пространство

и времето да скрия

в малкото си тайнство.

 

С очите си ще давя

пустинята гореща,

вълните във морето

ще запаля като свещи…

 

Да можех, бих изпила

на злото всяка глътка,

светът да преоткрие

добрата ми прегръдка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана Стефанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...