10 feb 2011, 16:00

Спрете сълзите ми...

1.6K 0 4

Спрете сълзите ми...


Спрете тези предателки, спрете сълзите ми...

Болеше раздялата, докато "Любовта" все още гореше.

Болеше от изневярата, докато бе непозната за мене.

Спрете сълзите ми, аз спрях да плача отдавна.


Спрете ги тези сълзи, за него не си заслужава.

Болката с времето наистина минава.

А тези сълзи, те са предателки...

Предават ме и те като онзи нещастник.


Нещастникът, за който до вчера ревах като дете.

Нещастникът, който обичах до болка.

Вярвах му до последно, но разбрах, не си заслужава.

Не си заслужава да обичаш човека който те лъже всяка секунда.


Човекът, който ти казва обичам те, а всъщност той пак е с друга.

Не си заслужава, спрете сълзите ми.

Спрете и мислите, спомените и всяко добро, свързано с Него.

Сега не плача, но по навик сълзите си текат по него.

 

Анна Хубенова Соколова-10.02.2011

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мим Миме Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста е силно стихотворението, но подкрепям violently (Ася), че не е за раздел поезия. Все пак затова са измислени стиловете, в които обличаме думите си - за да се различават един от друг. В противен случай щеше да има един общ раздел "Произведения" в сайта. И толкоз.
  • Евгени, аз съм читател. Това е публикувано в раздел поезия. Толкова по въпроса, с който започваш.
    Не споря, че поезията се усеща, но за да я усетиш, за да стигне до теб, в нея трябва да има нещо повече от хвърлени думи. Не разбирам за каква смелост говориш, наистина. Не съм написала мнението си, за да поучавам някого, надявам се авторът да разбере, че в тази форма произведението не е добре представено.

  • Анна, съжалявам, но това не е поезия.
  • Ако можех, щях да ги спра.....Но когато сърцето плаче, нищо не може да го успокой...Пожелавам ти една много щастлива нова пролет...Все пак, ако я нямаше тази болка, нямаше да се роди този красив стих :*

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...