10 feb 2011, 16:00

Спрете сълзите ми...

1.6K 0 4

Спрете сълзите ми...


Спрете тези предателки, спрете сълзите ми...

Болеше раздялата, докато "Любовта" все още гореше.

Болеше от изневярата, докато бе непозната за мене.

Спрете сълзите ми, аз спрях да плача отдавна.


Спрете ги тези сълзи, за него не си заслужава.

Болката с времето наистина минава.

А тези сълзи, те са предателки...

Предават ме и те като онзи нещастник.


Нещастникът, за който до вчера ревах като дете.

Нещастникът, който обичах до болка.

Вярвах му до последно, но разбрах, не си заслужава.

Не си заслужава да обичаш човека който те лъже всяка секунда.


Човекът, който ти казва обичам те, а всъщност той пак е с друга.

Не си заслужава, спрете сълзите ми.

Спрете и мислите, спомените и всяко добро, свързано с Него.

Сега не плача, но по навик сълзите си текат по него.

 

Анна Хубенова Соколова-10.02.2011

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мим Миме Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доста е силно стихотворението, но подкрепям violently (Ася), че не е за раздел поезия. Все пак затова са измислени стиловете, в които обличаме думите си - за да се различават един от друг. В противен случай щеше да има един общ раздел "Произведения" в сайта. И толкоз.
  • Евгени, аз съм читател. Това е публикувано в раздел поезия. Толкова по въпроса, с който започваш.
    Не споря, че поезията се усеща, но за да я усетиш, за да стигне до теб, в нея трябва да има нещо повече от хвърлени думи. Не разбирам за каква смелост говориш, наистина. Не съм написала мнението си, за да поучавам някого, надявам се авторът да разбере, че в тази форма произведението не е добре представено.

  • Анна, съжалявам, но това не е поезия.
  • Ако можех, щях да ги спра.....Но когато сърцето плаче, нищо не може да го успокой...Пожелавам ти една много щастлива нова пролет...Все пак, ако я нямаше тази болка, нямаше да се роди този красив стих :*

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...