10.02.2011 г., 16:00

Спрете сълзите ми...

1.6K 0 4

Спрете сълзите ми...


Спрете тези предателки, спрете сълзите ми...

Болеше раздялата, докато "Любовта" все още гореше.

Болеше от изневярата, докато бе непозната за мене.

Спрете сълзите ми, аз спрях да плача отдавна.


Спрете ги тези сълзи, за него не си заслужава.

Болката с времето наистина минава.

А тези сълзи, те са предателки...

Предават ме и те като онзи нещастник.


Нещастникът, за който до вчера ревах като дете.

Нещастникът, който обичах до болка.

Вярвах му до последно, но разбрах, не си заслужава.

Не си заслужава да обичаш човека който те лъже всяка секунда.


Човекът, който ти казва обичам те, а всъщност той пак е с друга.

Не си заслужава, спрете сълзите ми.

Спрете и мислите, спомените и всяко добро, свързано с Него.

Сега не плача, но по навик сълзите си текат по него.

 

Анна Хубенова Соколова-10.02.2011

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мим Миме Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доста е силно стихотворението, но подкрепям violently (Ася), че не е за раздел поезия. Все пак затова са измислени стиловете, в които обличаме думите си - за да се различават един от друг. В противен случай щеше да има един общ раздел "Произведения" в сайта. И толкоз.
  • Евгени, аз съм читател. Това е публикувано в раздел поезия. Толкова по въпроса, с който започваш.
    Не споря, че поезията се усеща, но за да я усетиш, за да стигне до теб, в нея трябва да има нещо повече от хвърлени думи. Не разбирам за каква смелост говориш, наистина. Не съм написала мнението си, за да поучавам някого, надявам се авторът да разбере, че в тази форма произведението не е добре представено.

  • Анна, съжалявам, но това не е поезия.
  • Ако можех, щях да ги спра.....Но когато сърцето плаче, нищо не може да го успокой...Пожелавам ти една много щастлива нова пролет...Все пак, ако я нямаше тази болка, нямаше да се роди този красив стих :*

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...