25 nov 2008, 18:25

Спри

1.3K 0 1

 Сърцето мое на тази буря

''Стоп'' казва.

Не ще то отново да те приюти,

макар и спомените за отминалото

като огън да изгарят,

то не ще този път да ти прости.

С нож проникваш нощем в сънищата ми неканен.

Нахално опитваш се смелостта му да отнемеш.

Края на началото да върнеш

и едничката ми капка гордост да изпиеш.

Защо не искаш да ми позволиш,

дори и заблудена да си мисля,

че те мразя.

Покоя във душата ми да пуснеш,

любовта да отлети.

Ти искаш отново тя да се завърне,

но последната искрица изгоря.

Пепелта остана да напомня на сърцата,

че умряла веч е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...