25 nov 2008, 18:25

Спри

1.3K 0 1

 Сърцето мое на тази буря

''Стоп'' казва.

Не ще то отново да те приюти,

макар и спомените за отминалото

като огън да изгарят,

то не ще този път да ти прости.

С нож проникваш нощем в сънищата ми неканен.

Нахално опитваш се смелостта му да отнемеш.

Края на началото да върнеш

и едничката ми капка гордост да изпиеш.

Защо не искаш да ми позволиш,

дори и заблудена да си мисля,

че те мразя.

Покоя във душата ми да пуснеш,

любовта да отлети.

Ти искаш отново тя да се завърне,

но последната искрица изгоря.

Пепелта остана да напомня на сърцата,

че умряла веч е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...