25.11.2008 г., 18:25

Спри

1.3K 0 1

 Сърцето мое на тази буря

''Стоп'' казва.

Не ще то отново да те приюти,

макар и спомените за отминалото

като огън да изгарят,

то не ще този път да ти прости.

С нож проникваш нощем в сънищата ми неканен.

Нахално опитваш се смелостта му да отнемеш.

Края на началото да върнеш

и едничката ми капка гордост да изпиеш.

Защо не искаш да ми позволиш,

дори и заблудена да си мисля,

че те мразя.

Покоя във душата ми да пуснеш,

любовта да отлети.

Ти искаш отново тя да се завърне,

но последната искрица изгоря.

Пепелта остана да напомня на сърцата,

че умряла веч е любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...