Nov 25, 2008, 6:25 PM

Спри

  Poetry » Love
1.3K 0 1

 Сърцето мое на тази буря

''Стоп'' казва.

Не ще то отново да те приюти,

макар и спомените за отминалото

като огън да изгарят,

то не ще този път да ти прости.

С нож проникваш нощем в сънищата ми неканен.

Нахално опитваш се смелостта му да отнемеш.

Края на началото да върнеш

и едничката ми капка гордост да изпиеш.

Защо не искаш да ми позволиш,

дори и заблудена да си мисля,

че те мразя.

Покоя във душата ми да пуснеш,

любовта да отлети.

Ти искаш отново тя да се завърне,

но последната искрица изгоря.

Пепелта остана да напомня на сърцата,

че умряла веч е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...