Nov 25, 2008, 6:25 PM

Спри

  Poetry » Love
1.3K 0 1

 Сърцето мое на тази буря

''Стоп'' казва.

Не ще то отново да те приюти,

макар и спомените за отминалото

като огън да изгарят,

то не ще този път да ти прости.

С нож проникваш нощем в сънищата ми неканен.

Нахално опитваш се смелостта му да отнемеш.

Края на началото да върнеш

и едничката ми капка гордост да изпиеш.

Защо не искаш да ми позволиш,

дори и заблудена да си мисля,

че те мразя.

Покоя във душата ми да пуснеш,

любовта да отлети.

Ти искаш отново тя да се завърне,

но последната искрица изгоря.

Пепелта остана да напомня на сърцата,

че умряла веч е любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...