Спри!

Не си отивай, остани още миг, само миг.
Спри, моля те, не си отивай, чуй моя тъжен вик.
Не искам пак да съм сама и да се лутам
в живота безцелно, но явно това е моята
съдба и това трябва да ми е ясно пределно.
Но, кажи, как да не гледам назад,
заедно бяхме толкова щастливи?
Кажи, как да не гледам назад,
дните без теб са толкова сиви.
Пак ли аз в нещо сгреших,
кажи защо сега постъпваш ти така?
Или може би, без да знам, те нараних?
Мога ли изобщо да се опитам да те спра?
Сбогом... от тази дума толкова боли
и защо ли не те виждам да тъжиш?
А може би никога не си ме обичал ти
и си искал само да ме нараниш?
Нека да бъде така!
Щом искаш да стане това непременно,
някой ден отново ще намеря любовта,
а ти ще осъзнаеш, че си изгубил нещо ценно... мен. "