6 feb 2020, 18:20

Спри!

  Poesía » Otra
946 1 5

Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал.
Клаксонът вие, моторът реве.
Слизам, оглеждам се, май че съм цял?
В ляво се вие стръмно дере.
Сядам до знака, сега го видях -
мисля че значи "опасен завой"?
Леко настръхвам, треперя от страх,
някой спаси ме, питам се кой...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замисляш! Хареса ми!
  • Ирина, Геновева, Краси, благодаря, че прочетохте! Малките неща, простите случки, премесени с нещо свише - това са градивните елементи на живота.
  • Емоционално разказано, малките неща те замислят.
  • Кой, кой? Ами Той...все едно как се казва: Господ, интуиция, необяснима енергия, мистика...
  • Добре.
    Просто случка. Даже случица, но пък си я разказал така, както и си я преживял-леко

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....