6 feb 2020, 18:20

Спри!

  Poesía » Otra
952 1 5

Десният фар изгоря без да пита.
Карам в нощта като някой пират.
Пътят мъглив все подскача и рита
сякаш ме бута към другия град.
Удрям спирачки в рядката кал.
Клаксонът вие, моторът реве.
Слизам, оглеждам се, май че съм цял?
В ляво се вие стръмно дере.
Сядам до знака, сега го видях -
мисля че значи "опасен завой"?
Леко настръхвам, треперя от страх,
някой спаси ме, питам се кой...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замисляш! Хареса ми!
  • Ирина, Геновева, Краси, благодаря, че прочетохте! Малките неща, простите случки, премесени с нещо свише - това са градивните елементи на живота.
  • Емоционално разказано, малките неща те замислят.
  • Кой, кой? Ами Той...все едно как се казва: Господ, интуиция, необяснима енергия, мистика...
  • Добре.
    Просто случка. Даже случица, но пък си я разказал така, както и си я преживял-леко

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...