ayna (Ирина)
13 6
17 mar 2011, 18:15

Спри, сърце... 

  Poesía » De amor
1208 0 2

Прекрасен слънчев ден,

но се губи нещичко от мен...

Губи се, но мога да се справя,

докато денят - в нощ не преминава!

 

Дойде ли нощта, аз падам -

в плен на емоции силни.

Лоша, безмилостна ставам...

Представям си неистини дивни!

 

Неистини, убиващи всичко -

градено с толкова труд...

Издържало на толкова болка,

претръпнало на пек и на студ...

 

Изградено нещо прекрасно,

когато го погледнеш за миг...

Но вгледаш ли се - вътре е празно,

оглушено от яростен вик!

 

Но има нещо - мъничко, светло,

което проблясва с яростна мощ...

По-силно и топло от слънцето,

осветяващо и най-мрачната нощ!

 

Тази светлинка дава смисъл

в живота, изпълнен с тъга!

И подтиска нечистата мисъл,

изгаряща ранена душа...

 

Живот, облян с кръв и сълзи...

Сърце - жадуващо любов...

получаващо обиди тежки,

захлупено, като с покров!

 

Спри, сърце, за миг да биеш!

Да избягам за малко от света...

За миг страстта ми да убиеш,

която разрушава моята душа...!!!

© Ирина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добре заварила! В дълбините на моята душа,които едва ли ще са обрисувани в розово...но все пак истински и искрени...
  • Добре дошла в сайта! Хубаво тръгваш! Да видим къде ще ни заведеш

    Спри, сърце, за миг да биеш!
    Да избягам за малко от света...
    За миг страстта ми да убиеш,
    която разрушава моята душа...!!!
Propuestas
: ??:??