Спри, сърце...
Прекрасен слънчев ден,
но се губи нещичко от мен...
Губи се, но мога да се справя,
докато денят - в нощ не преминава!
Дойде ли нощта, аз падам -
в плен на емоции силни.
Лоша, безмилостна ставам...
Представям си неистини дивни!
Неистини, убиващи всичко -
градено с толкова труд...
Издържало на толкова болка,
претръпнало на пек и на студ...
Изградено нещо прекрасно,
когато го погледнеш за миг...
Но вгледаш ли се - вътре е празно,
оглушено от яростен вик!
Но има нещо - мъничко, светло,
което проблясва с яростна мощ...
По-силно и топло от слънцето,
осветяващо и най-мрачната нощ!
Тази светлинка дава смисъл
в живота, изпълнен с тъга!
И подтиска нечистата мисъл,
изгаряща ранена душа...
Живот, облян с кръв и сълзи...
Сърце - жадуващо любов...
получаващо обиди тежки,
захлупено, като с покров!
Спри, сърце, за миг да биеш!
Да избягам за малко от света...
За миг страстта ми да убиеш,
която разрушава моята душа...!!!
© Ирина All rights reserved.
В дълбините на моята душа,които едва ли ще са обрисувани в розово...но все пак истински и искрени...
