Спри, сърце...
Прекрасен слънчев ден,
но се губи нещичко от мен...
Губи се, но мога да се справя,
докато денят - в нощ не преминава!
Дойде ли нощта, аз падам -
в плен на емоции силни.
Лоша, безмилостна ставам...
Представям си неистини дивни!
Неистини, убиващи всичко -
градено с толкова труд...
Издържало на толкова болка,
претръпнало на пек и на студ...
Изградено нещо прекрасно,
когато го погледнеш за миг...
Но вгледаш ли се - вътре е празно,
оглушено от яростен вик!
Но има нещо - мъничко, светло,
което проблясва с яростна мощ...
По-силно и топло от слънцето,
осветяващо и най-мрачната нощ!
Тази светлинка дава смисъл
в живота, изпълнен с тъга!
И подтиска нечистата мисъл,
изгаряща ранена душа...
Живот, облян с кръв и сълзи...
Сърце - жадуващо любов...
получаващо обиди тежки,
захлупено, като с покров!
Спри, сърце, за миг да биеш!
Да избягам за малко от света...
За миг страстта ми да убиеш,
която разрушава моята душа...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирина Всички права запазени
В дълбините на моята душа,които едва ли ще са обрисувани в розово...но все пак истински и искрени...
