Срам
Срам ме е да си призная,
нощем плача, а не зная
има ли причина за тъгата,
обсебваща ме в самотата.
Срам ме е да си призная,
колко силно се нуждая
от разбиране и от подкрепа,
от прегръдка и целувка лека.
Срам ме е да си призная,
че понякога ридая
от думи тежки,
които превръщам в смешки.
Срам ме е да си призная,
че вътрешно аз зная,
че страхът в мен остава
и че той ме притежава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теди Пешева Todos los derechos reservados
