16.03.2010 г., 20:33 ч.

Срам 

  Поезия » Друга
478 0 2

Срам ме е да си призная,

нощем плача, а не зная

има ли причина за тъгата,

обсебваща ме в самотата.

 

Срам ме е да си призная,

колко силно се нуждая

от разбиране и от подкрепа,

от прегръдка и целувка лека.

 

Срам ме е да си призная,

че понякога ридая

от думи тежки,

които превръщам в смешки.

 

Срам ме е да си призная,

че вътрешно аз зная,

че страхът в мен остава

и че той ме притежава.

© Теди Пешева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • моля пишете ми коментари и мнения ако са негативни с удоволствие ще изслушам критиките ви

  • Нормално е човек да се нуждае от тези неща, а дори понякога да си поплаква...
Предложения
: ??:??