Срам ме е да си призная,
нощем плача, а не зная
има ли причина за тъгата,
обсебваща ме в самотата.
Срам ме е да си призная,
колко силно се нуждая
от разбиране и от подкрепа,
от прегръдка и целувка лека.
Срам ме е да си призная,
че понякога ридая
от думи тежки,
които превръщам в смешки.
Срам ме е да си призная,
че вътрешно аз зная,
че страхът в мен остава
и че той ме притежава.
© Теди Пешева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
