8 abr 2007, 15:08

Срамота 

  Poesía
531 0 0
Срамота е да обичаш, а ти да не си обичан.
Срамота е да любиш, а на самота да си обричан.
Срамота е сърцето да си дадеш, а те да ти го счупят.
Срамота е някой да иска любовта да си продадеш и да ти я купят.

Срамота е очите със сълзи да са пълни и да няма кой да ги избърше.
Срамота е, че няма кой сърцето да напълни, а шамар има кой да ти обърше.
Срамота е да има Рай, а ти да си в Ада.
Срамота е любовта да има край, а душата да умира млада.

Срамота е насън да си щастлив, а животът ти да е кошмар.
Срамота е животът ти да пропада като пясъкът ронлив, а сърцето в теб да е пожар.
Срамота е да спиш на светнати лампи, защото те е страх самотата да не те навести и сърцето с болка да напълни.
Срамота е душата в теб да дращи като дялани талпи, а ти просто да искаш животът твой с любов да се изпълни.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??