geni24 (Евгения Георгиева)
202 615
27 mar 2016, 17:22  

Среброликата жена 

  Poesía » De amor
581 0 10

 

Във рибарската му хижа,

на по чаша чай със ром,

разговорът пак се ниже,

ту за улов, ту за дом.

 

-Бай Стояне, разкажи ни

за онази страшна нощ,

дето си видял дузина

сребролики в твоя кош.

 

Бай Стоян се позакашля,

пак поглади със ръка,

бялата брада моряшка,

мъка стегна му гръдта!

 

-Бях тогава млад и силен,

 не познавах що е страх,

дърпах мрежата улисан,

че в капан съм не разбрах.

 

Към брега гребях с веслата,

а той беше все далече,

в този миг изпод водата,

сребролика се изпречи.

 

-Ще те отведа до кея,

но когато стигнем там,

в мислите ти ще живея,

аз ще бъда твоя храм!

 

Щом във пясъка ударих,

тя застана срещу мен,

със дъха си ме опари,

щом свестих се беше ден.

 

Тъй животът ми измина,

често виждам във съня,

със опашка от коприна,

среброликата жена….

 

Във рибарската му хижа,

стана тихо като  храм,

пак сърцето го прониза,

знаеше, тя беше там!

 

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е
  • Благодаря Мисана!)))
  • Цялостно и много въздействащо стихотворение, майсторски написано!
  • Прочетох с удоволствие, Жени. Прекрасна история! Поздрави!!!
  • Някои срещи остават в нас за цял живот...
    Много е мелодично!
  • Красива история!
  • Благодаря за вниманието! Лулу всички гледат, малко виждат! Благодаря ти !
  • Ех каква сребролика златоустост...
  • Браво, миличка!
    Звучи като песен, изпята от моряк!
  • Колко красиво и нежно произведение, но няма нито гледанията, нито коментарите на някои клиширани любовни стихотворения, появили се по същото време като него. Явно в сайта се обръща внимание само на конкретни потребители, а не на всеки с даване на равен шанс. Българска история.
Propuestas
: ??:??