Среброликата жена
Във рибарската му хижа,
на по чаша чай със ром,
разговорът пак се ниже,
ту за улов, ту за дом.
-Бай Стояне, разкажи ни
за онази страшна нощ,
дето си видял дузина
сребролики в твоя кош.
Бай Стоян се позакашля,
пак поглади със ръка,
бялата брада моряшка,
мъка стегна му гръдта!
-Бях тогава млад и силен,
не познавах що е страх,
дърпах мрежата улисан,
че в капан съм не разбрах.
Към брега гребях с веслата,
а той беше все далече,
в този миг изпод водата,
сребролика се изпречи.
-Ще те отведа до кея,
но когато стигнем там,
в мислите ти ще живея,
аз ще бъда твоя храм!
Щом във пясъка ударих,
тя застана срещу мен,
със дъха си ме опари,
щом свестих се беше ден.
Тъй животът ми измина,
често виждам във съня,
със опашка от коприна,
среброликата жена….
Във рибарската му хижа,
стана тихо като храм,
пак сърцето го прониза,
знаеше, тя беше там!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
