22 may 2016, 11:19  

Сребърен дракон 

  Poesía » De amor
1234 0 4

 

 


                       "...тайно умирам от жажда 
по изчезналите сребърни дракони"

                                             на  kosara2008
 

 

 


Толкова те исках,
мечтаех всеки ден
за тялото и аромата
на пясък и море.

С вълшебна пръчка
затворих очи, махнах...
И се свлякох бавно
на пясъка преобразен.

Сребърен дракон
изящно окачен
на златното синджирче.

Не чаках дълго.
Ето те идваш,
червената пола
и синя блуза 
с мечтаните ръце 
протегнати към мен.

Взема ме, огледа ме
и най небрежно 
ме остави пак на пясъка.
Отмина безразлична... 

Сега 1 000 години 
влюбен ще лежа,
погребан в пясъка 
до следващото ни 
прераждане.



 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че те е пленил,
    но...дали няма да те омагьоса...
  • Запленяващ е този дракон...
  • danielodanali (Даниело Данали) - Благодаря.
    Радвам се, че сте видяли картината която се опитах да нарисувам.
  • Толкова красиво и истинско! Въздействащо! Видях всичко пред себе себе си...
Propuestas
: ??:??