Сребърен дракон
"...тайно умирам от жажда
по изчезналите сребърни дракони"
на kosara2008
Толкова те исках,
мечтаех всеки ден
за тялото и аромата
на пясък и море.
С вълшебна пръчка
затворих очи, махнах...
И се свлякох бавно
на пясъка преобразен.
Сребърен дракон
изящно окачен
на златното синджирче.
Не чаках дълго.
Ето те идваш,
червената пола
и синя блуза
с мечтаните ръце
протегнати към мен.
Взема ме, огледа ме
и най небрежно
ме остави пак на пясъка.
Отмина безразлична...
Сега 1 000 години
влюбен ще лежа,
погребан в пясъка
до следващото ни
прераждане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аластор Всички права запазени
