22 mar 2011, 19:55

Сребърно огледало

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Нима това е само сянка

на нещо, което прежде е било,

но забравено от нас - влизайки в тез тела,

оставяйки Душа безсмъртна...

 

Играта е игра на сенки

със всякакви на вид огледала,

но останеш ли ти кух като тръстика,

достигаш други върхове...

 

Люляна от всякакви ветрове,

изпрана пак и пак от много дъждове,

излъскана до блясък с пясък,

се превръщаш в огледало сребърно нетленно

на всичко около теб.

 

И върти се на глухарчето цветът...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есфир Асфар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...