Нима това е само сянка

на нещо, което прежде е било,

но забравено от нас - влизайки в тез тела,

оставяйки Душа безсмъртна...

Играта е игра на сенки

със всякакви на вид огледала,

но останеш ли ти кух като тръстика,

достигаш други върхове...

Люляна от всякакви ветрове,

изпрана пак и пак от много дъждове,

излъскана до блясък с пясък,

се превръщаш в огледало сребърно нетленно

на всичко около теб.

И върти се на глухарчето цветът...