Mar 22, 2011, 7:55 PM

Сребърно огледало

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Нима това е само сянка

на нещо, което прежде е било,

но забравено от нас - влизайки в тез тела,

оставяйки Душа безсмъртна...

 

Играта е игра на сенки

със всякакви на вид огледала,

но останеш ли ти кух като тръстика,

достигаш други върхове...

 

Люляна от всякакви ветрове,

изпрана пак и пак от много дъждове,

излъскана до блясък с пясък,

се превръщаш в огледало сребърно нетленно

на всичко около теб.

 

И върти се на глухарчето цветът...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...