Mar 22, 2011, 7:55 PM

Сребърно огледало

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Нима това е само сянка

на нещо, което прежде е било,

но забравено от нас - влизайки в тез тела,

оставяйки Душа безсмъртна...

 

Играта е игра на сенки

със всякакви на вид огледала,

но останеш ли ти кух като тръстика,

достигаш други върхове...

 

Люляна от всякакви ветрове,

изпрана пак и пак от много дъждове,

излъскана до блясък с пясък,

се превръщаш в огледало сребърно нетленно

на всичко около теб.

 

И върти се на глухарчето цветът...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...