Обличам бялата си рокля -

от нежността ми цяла изтъкана

и сред дъжда, дори косите мокря.

Летя към теб, защото бях желана.

При тебе идвам, без да те докосвам.

Не искам друго, само да погледна

онази влюбеност... Пътувам боса

сред капчиците. Времето приседна...

Изгубих се, там някъде във тъмнината.

И няма те. Дори и себе си не виждам.

Сред капките - сълзи отмиват топлината,

последно търся, за последно вдишвам.

Ти намери ме! Аз ще ти разкажа -

за моето сърце, че с ударите бавно

умира... и отеква в късовете на паважа,

сред каменното, ехото пристъпва плавно

и се оглежда в локви посивели,

потъва в тях и бързо се изгубва,

а капките, сред часовете оглушели

рисуват кръгове и го погубват.

Но там, в небето - музика огрява

от звуците на ехото създадена.

Ще те намери и с лъчи ще озарява,

защото твоя бях, на теб изцяло бях отдадена.