28.03.2013 г., 18:23

Сред капките

952 0 0

Обличам бялата си рокля -

от нежността ми цяла изтъкана

и сред дъжда, дори косите мокря.

Летя към теб, защото бях желана.

 

При тебе идвам, без да те докосвам.

Не искам друго, само да погледна

онази влюбеност... Пътувам боса

сред капчиците. Времето приседна...

 

Изгубих се, там някъде във тъмнината.

И няма те. Дори и себе си не виждам.

Сред капките - сълзи отмиват топлината,

последно търся, за последно вдишвам.

 

Ти намери ме! Аз ще ти разкажа -

за моето сърце, че с ударите бавно

умира... и отеква в късовете на паважа,

сред каменното, ехото пристъпва плавно

 

и се оглежда в локви посивели,

потъва в тях и бързо се изгубва,

а капките, сред часовете оглушели

рисуват кръгове и го погубват.

 

Но там, в небето - музика огрява

от звуците на ехото създадена.

Ще те намери и с лъчи ще озарява,

защото твоя бях, на теб изцяло бях отдадена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...