Надежда Павлова /Перличка/
Навярно много, много те обичам...
Една загадка вечна е това,
но вече време е да спра да тичам
по ъглите на твоята душа...
Жадувах за кристални водопади,
далеч, отвъд смарагдови поля,
а беше време трепетно и младо...
Авлигите се къпеха в дъжда...
През май ли беше или топъл юни -
целуна ме за пръв път у дома...
Мигът на нежност тихо е отминал - ...