Надежда Павлова /Перличка/
Навярно много, много те обичам...
Една загадка вечна е това,
но вече време е да спра да тичам
по ъглите на твоята душа...
Жадувах за кристални водопади,
далеч, отвъд смарагдови поля,
а беше време трепетно и младо...
Авлигите се къпеха в дъжда...
През май ли беше или топъл юни -
целуна ме за пръв път у дома...
Мигът на нежност тихо е отминал -
отдавна тук царува самота...
Прелива споменът за снежен празник,
забравен уж, но тъй, напук е жив...
Сълзица росна всичко, всичко помни,
а щастието нека... Нека спи...
Когато дъжд по клепките се стича,
а ти избършеш с ледена ръка,
помни, че много, много те обичам...
Сред капките е моята сълза...
© Надежда Павлова Всички права запазени